NAD+ е основен коензим, който се намира във всяка клетка в нашето тяло. Той изпълнява две основни функции – превръща хранителните вещества в енергия и управлява важни метаболитни процеси, както и регулира клетъчната функция. Ефективно работи като транспортер, пренасяйки електрони от една молекула към друга. Едновременно с това допринася за редица реакции, които генерират енергия в нашите клетки. Също така, помага за регулиране на нашия циркаден ритъм, който въздейства на цикъла сън-събуждане.
Нашите интравенозни инфузии използват само NAD+, окислената и най-мощна форма на NAD. NAD+ преобразува глюкозата в клетъчна енергия, което от своя страна е от решаващо значение за процеса на стареене, задвижва метаболитната функция, подпомага възстановяването на ДНК, намалява възпалението и нашата чувствителност към болести и хронични заболявания. Ако вашите нива на NAD+ са в норма, вашите клетки са защитени както срещу нарушения на митохондриална функция, така и срещу оксидативен стрес.
NAD+ е есенциален коензим за енергийния метаболизъм. NAD+ може пряко и косвено да повлияе на много ключови клетъчни функции, включително метаболитни процеси, възстановяване на ДНК, клетъчно стареене и функция на имунните клетки. Тези клетъчни процеси и функции са изключително важни за поддържане на добро физическо и психическо здраве, за предпазване от болести и за здравословно остаряване. Намаляването на нивата на NAD+ е причина за множество заболявания, свързани със стареенето, включително когнитивен спад, рак, метаболитни заболявания. Много от тези заболявания, свързани със стареенето, могат да бъдат забавени и дори обърнати чрез възстановяване на нивата на NAD+. Следователно, насочването към метаболизма на NAD+ се очертава като потенциален терапевтичен подход към заболявания, свързани с възрастта, и удължаване на продължителността на здравето и живота на човека.
Клетките получават енергия по време на клетъчното дишане чрез окисляване на хранителни молекули като глюкоза. Енергията, получена от тези поцеси, се използва за образуване на аденозинтрифосфат (АТФ) – енергийната валута на клетката. NAD има двете форми. NAD+ е окислената форма, тоест състояние, в което губи електрон. NADH е редуцирана форма на молекулата, което означава, че получава електрона, загубен от NAD+. Реакциите, включващи пренос на електрони, играят централна роля в създаването на енергия. NAD+ се намира в почти всяка жива клетка в тялото, включително сърцето, мозъка, мускулите и белите дробове. NAD+ и митохондриите генерират по-голямата част от енергията, необходима за захранване на биохимичните реакции на клетката. Енергията, произведена от митохондриите, се съхранява в молекулата на АТФ. Директните връзки на NAD+ с метаболитните реакции осигуряват на тялото две основни предимства. Първият е улесняване на превръщането на хранителните вещества в енергия. Второто е като поема ролята на помощна молекула, за да подпомогне специфични протеини в регулирането на други важни клетъчни функции. Тези ползи са изключително важни за цялостното благосъстояние на тялото. В комбинация помагат за значително забавяне на симптомите на стареене и предотвратява появата на различни заболявания
Учените са открили, че много хронични състояния всъщност започват в клетки, които не се метаболизират ефективно – с други думи, тези заболявания имат митохондриална основа, като все повече и повече се идентифицират с тази причина от 1970 г. насам. Много от тях са били успешно лекувани с интравенозна терапия NAD+. На 40-годишна възраст нивата на NAD+ са намалели с 50%. А до 60-годишна възраст намаляват до 80%. Знаем също, че NAD+ може да ни помогне да се предпазим от свободните радикали – нестабилни атоми, които влияят на стареенето и болестите – така че повишаването на нивата на NAD+ трябва да бъде основен приоритет за оптимизиране на умствената и физическата човешка работа.
Служейки като основен кофактор, съединение, необходимo за дейността на молекулярните машини (ензими) – участващи във фундаментални биологични процеси. Първоначално открит през 1906 г., нивата на NAD+ са свидетели на възраждане на изследванията, постоянно показващи, че NAD+ има решаващо значение за поддържането на здравето на нашите клетки, тъкани и тела.
Проблемът е в това, че с напредване на възрастта виждаме постепенно намаляване на клетъчните нива на NAD+. Този спад в NAD+ е свързан с множество заболявания, свързани с възрастта, включително когнитивен спад, рак, метаболитно заболяване, саркопения (свързаната с възрастта загуба на мускулна маса и сила) и слабост. Много от тези заболявания могат да бъдат забавени или дори обърнати чрез възстановяване на нивата на NAD+.
И така, какво точно е NAD+, как се произвежда и как се използва от нашите клетки? Отговорът на тези въпроси ще ни помогне да разберем ролята на NAD+ за поддържане на здравословно стареене и дали и как недостатъците на NAD+ могат да бъдат лекувани.
NAD+ е разделен на различни структури във всяка клетка. Намира се в желатиновата течност, която изпълва клетката (цитоплазма), батерийните пакети на клетката (митохондриите) и мястото, където клетката съдържа генетична информация (ядро). Тези субклетъчни групи от NAD+ се регулират независимо една от друга и в съответствие с това ензимите, участващи в биосинтезата или разграждането на NAD+, също са силно разделени.
NAD+ медиира множество основни биологични процеси и винаги е в голямо търсене. NAD+ непрекъснато се синтезира, метаболизира и рециклира в клетката, за да поддържа стабилни вътреклетъчни нива на NAD+. Някои клетки, предимно в черния дроб, могат да синтезират NAD+ от нулата (de novo), използвайки множество хранителни източници. NAD+ може да бъде получен от de novo от L-триптофан или прекурсори на витамини, като никотинова киселина (NA).
Извън черния дроб повечето клетки не експресират пълния набор от ензими, необходими за превръщането на триптофана в NAD+. Но той може да бъде рециклиран или спасен от никотинамид (NAM), страничен продукт, когато ензимите използват NAD+ като кофактор. По-голямата част от триптофана се метаболизира до NAM в черния дроб, където се освобождава в серума, поема се от периферните клетки и в крайна сметка се превръща в NAD+. По този път NAM се превръща в никотинамид мононуклеотид (NMN) от ензим, наречен NAMPT, който може да се преобразува в NAD+. NMN също се образува от никотинамид рибозид (NR).
Представяне на пътища на биосинтеза на NAD+. Пътища на биосинтеза и клетъчен метаболизъм на NAD+. Прекурсорите на NAD+ като NR, NA, NAM и триптофан (Trp), осигурени от диетата, могат да бъдат превърнати в NAD+ по три пътя: (1) NA се превръща в NAMN, NAMN се превръща в NAAD и NAAD се превръща в NAD+; (2) Trp се преобразува в QA в серия от стъпки, които след това се преобразуват в NAD+; (3) NR и NAM, осигурени от диетата, се превръщат в NAD+ чрез образуване на NMN от ензимите NAMPT и NRK. Освен това ензимите, консумиращи NAD+, като PARPs и сиртуини, катализират производството на NAM в субклетъчни отделения, които могат да се използват за синтез на NAD+.
NAD+ също непрекъснато се преработва от три класа ензими, консумиращи NAD+: сиртуини, PARPs и NAD+ гликохидролази — наричани още NADases (CD38, CD157 и SARM1).
Сиртуините се очертават като ключови участници в усилията да се разбере и характеризира как нивата на NAD+ влияят на клетъчната хомеостаза в голямто разнообразие от клетъчни процеси, които влияят на стареенето и повишаването на тяхната активност е ключов фокус на терапиите, насочени към противодействие на стареенето. След откриването им сиртуините са получили голямо внимание, т.к. те регулират ключови метаболитни процеси, реакциите на стрес и биологията на стареенето. Сиртуините са се очертали като ключови участници в усилията да се разбере и характеризира как нивата на NAD+ влияят на клетъчната хомеостаза в голямото разнообразие от клетъчни процеси, които влияят на стареенето и повишаването на тяхната активност е ключов фокус на терапиите, насочени към противодействие на стареенето.
Семейството човешки PARP протеини се състои от 17 протеина. Накратко, PARP-медиираното разцепване на NAD+ произвежда NAM и ADP-рибоза като странични продукти. Като цяло, насочването към PARPs, по-специално PARP1, е обещаваща терапевтична стратегия в областта на стареенето. Необходими са обаче повече проучвания, за да се разбере напълно приносът на PARPs за свързания с възрастта спад в нивата на NAD+.
CD38 и CD157 са многофункционални ектоензими – ензими, открити извън или върху външната мембрана на клетката. CD38 модулира основни клетъчни процеси, като активиране на имунни клетки, оцеляване и метаболизъм. Важно е, че освен NAD+, NMN се появява като алтернативен субстрат на CD38, докато CD157 консумира NR като алтернативен субстрат. Много малко се знае за предназначението на ензимните функции на CD157 в клетъчната биология и стареенето. Въпреки това, скорошни доказателства показват, че подобно на CD38, CD157 се регулира нагоре в стареещите тъкани и може да има роля в заболявания, свързани със стареенето, като ревматоиден артрит и рак.
SARM1 съвсем наскоро е бил причислен към семейството NADase заедно с CD38 и CD157. SARM1-медиирана NAD+ деградация играе ключова роля в аксонална дегенерация след аксонално увреждане. SARM1 се намира предимно в невроните и насърчава невронната морфогенеза и възпаление, но също така се намира в определени имунни клетки, като макрофаги и Т-лимфоцити, и регулира техните функции. SARM1 се очертава като терапевтична цел за предотвратяване или облекчаване на невродегенеративни заболявания и травматични мозъчни увреждания.
Извън основните групи ензими, които консумират NAD+, обсъдени досега, NAD+ се използва широко като кофактор или субстрат за биохимични реакции. Известно е, че над 300 ензима разчитат на NAD+ за своята активност. Съответно NAD+ е медиатор на ключови клетъчни функции и адаптиране към метаболитни нужди. Някои от тези критични клетъчни процеси включват метаболитни пътища, поддържане и възстановяване на ДНК за запазване на геномната стабилност и автофагия – механизмът за рециклиране на клетката. Взети заедно, тези функции са важни за поддържане на системното здраве и баланс. Въпреки това, по време на стареенето, намаляващите нива на NAD+ могат да повлияят на тези процеси и да влошат свързаните със стареенето заболявания.
По време на стареенето нивата на NAD+ спадат и много ензими, свързани с разграждането и биосинтезата на NAD+, се променят. Много от клетъчните процеси, които влияят или се влияят от стареенето – като метаболитна дисфункция, неуспешно възстановяване на ДНК, геномна нестабилност, възпаление, клетъчно стареене и невродегенерация – се регулират от нивата на NAD+. Също така, този спад в нивата на NAD+ по време на стареенето е свързан с развитието и прогресирането на свързани със стареенето заболявания, включително атеросклероза, артрит, хипертония, когнитивен спад, диабет и рак.
Намаляването на NAD+ е в основата на отличителните белези на стареенето. Зависещият от възрастта спад в нивата на NAD+ допринася за много отличителни белези на стареенето. Това включва увреждане на ДНК, епигенетична промяна, дерегулирано усещане за хранителни вещества, загуба на протеостаза, променена клетъчна комуникация, клетъчно стареене, изтощение на стволови клетки, митохондриална дисфункция, компрометирана аутофагия и вероятно изтриване на теломерите.
Нивата на NAD+ могат да бъдат донякъде възстановени с диетични прекурсори като NMN, NR и NAM. Също така, клетъчното ниво на NAD+ може да бъде повишено чрез стимулиране или активиране на ензими, участващи в биосинтеза на NAD+ като прекурсори на NAD+, или чрез инхибиране на ензими, които консумират или разграждат NAD+. Например, насочването към CD38 и CD157 с инхибитори с малки молекули може да направи тези често използвани прекурсорни метаболити на NAD+ по-ефективни при възстановяване на нивата на NAD+ при стареещи индивиди.
Някои потенциални стратегии, които повишават нивата на NAD+, включват промени в начина на живот, като увеличаване на физическите упражнения, намаляване на приема на калории, здравословна диета и следване на последователен модел на ежедневен циркаден ритъм чрез съобразяване със здравословни навици за сън и време за хранене.
Всички тези подходи насърчават тъканните нива на NAD+ и са полезни за здравето. Те включват подобрена функция на тъканите и органите, защита от когнитивен спад, подобрено метаболитно здраве, намалено възпаление и повишени физиологични ползи, като повишена физическа активност, което може колективно да удължи продължителността на здравето и потенциално живота на пациента.
Терапевтични подходи за възстановяване на нивата на NAD+ и влиянието им върху здравето. Стареенето е свързано с понижени нива на NAD+, които насърчават или изострят заболявания, свързани със стареенето. По този начин възстановяването на нивата на NAD+ се очертава като терапевтичен подход за предотвратяване и лечение на заболявания, свързани със стареенето, и за възстановяване на здравето и жизнеността по време на процеса на стареене. Някои потенциални стратегии, които повишават нивата на NAD+, включват промени в начина на живот, използването на инхибитори или активатори с малки молекули за стимулиране на биосинтезата на NAD+ и използването на хранителни добавки, включително прекурсори на NAD+, като NMN и NR.
Процесите на стареене и свързаните с възрастта разстройства вероятно ще се забавят от насищането с NAD+. Има доказателства от експерименти с моделни организми. Например гризачи, за попълване на NAD+, потенциално забавяне и предотвратяване на метаболитни състояния като загуба на слуха, мускулна атрофия и когнитивен спад. Които са окуражаващи за бъдещи перспективи. Освен това прекурсорите на NAD+ се прилагат безопасно при хора, като по този начин предполагат възможен транслационен аспект на предклиничните ползи от добавките на NAD+ — вълнуваща перспектива, която отварят пътища за бъдещи проучвания за тестване на въздействието на повишената биосинтеза на NAD+ при стареенето и свързаните с възрастта заболявания при хората.
Насочването към метаболизма на NAD+ се очертава като потенциален терапевтичен подход за облекчаване на заболявания. Такива които са свързани със стареенето, и удължаване на продължителността на здравето и живота на човека. Има обаче още много да се научи за това как NAD+ влияе върху човешкото здраве и биологията на стареенето. Това включва по-задълбочено разбиране на молекулярните механизми, които регулират нивата на NAD+. Как ефективно да се възстановят нивата на NAD+ по време на стареене. Дали това е безопасно и дали попълването на NAD+ ще има благоприятен ефект при застаряващите хора.
Роля и функции на НАД+ | Играе ключова роля в оксидативните процеси в клетките. Участва във важни метаболични реакции, като гликолиза, цикъл на Кребс и оксидативно фосфорилиране, където помага за преноса на електрони и синтеза на ATP (аденозин трифосфат) – основното енергийно съединение в клетките. |
Форми на НАД+ | НАД съществува в две форми – НАД+ (оксидирана форма) и НАДН (редуцирана форма). В метаболичните реакции, НАД+ се редуцира до НАДН, като приема електрони и водородни йони. |
Влияние върху клетъчния метаболизъм | НАД е от съществено значение за функционирането на множество ензими, които участват в метаболитните пътища. Това включва ензими, които помагат за метаболизирането на въглехидрати, мазнини и аминокиселини. |
Роля в редокс реакции | НАД е важен в редокс реакциите, които включват прехвърлянето на електрони между молекули. Той действа като преносник на електрони, като участва в окислително-редукционни реакции, които поддържат баланса на електроните в клетките. |
Влияние върху стареенето и здравето | НАД играе важна роля в регулацията на стареенето и здравето. Изследванията показват, че нивата на НАД се намаляват със стареенето и са свързани с различни заболявания, като диабет тип 2, невродегенеративни заболявания и метаболични синдроми. |
Amjad S, Nisar S, Bhat AA, Shah AR, Frenneaux MP. Fakhro K, Haris M, Reddy R, Patay Z, Baur J, Bagga P. Роля на NAD+ в регулирането на клетъчните и метаболитни сигнални пътища. Mol Metab. 17 февруари 2021 г.; 49:101195. doi: 10.1016/j.molmet.2021.101195.
Covarrubias AJ, Perrone R, Grozio A, Verdin E. NAD+ метаболизъм и неговата роля в клетъчните процеси по време на стареене. Nat Rev Mol Cell Biol. 2021 февруари; 22 (2): 119-141. doi: 10.1038/s41580-020-00313-x.
Rajman L, Chwalek K, Sinclair DA. Терапевтичен потенциал на NAD-усилващите молекули: In vivo доказателства. Cell Metab. 6 март 2018 г.; 27 (3): 529-547. doi: 10.1016/j.cmet.2018.02.011.