nad.bg

Как действа NAD?

Как действа NAD?

Oще за това какво казва науката за това как действа NAD

В метаболизма никотинамидадениндинуклеотид участва в редокс реакции, несъществуващи електрони от една реакция към друга. По този начин кофакторът се съдържа в клетките в две форми:

NAD+ е намален окислител – той приема електрони от други молекули и става такъв. В тази реакция се образува НАДН, който след това може да се използва в качеството на Восстановител отдават електрони. Тези преносни електронни реакции – основна функция NAD. Въпреки това, той също се използва в други клетъчни процеси, като първо място като субстрат от ферменти в добавки или отстранени химически групи в или съответно от белки, в посттранслационни модификации. Поради важността на тези функции ферментите, участващи в метаболизма NAD, са мишенями за откриване на лекарства.

В организма NAD може да се синтезира от прости строителни блокове (de novo)

Също така от всеки триптофан или аспарагинова киселина, всеки случай на аминокислота; алтернативно, по-сложните компоненти на коферментите се извличат от питателни съединения, такива като ниацин; подобни съединения се образуват в резултат на реакции, разрушаващи структурата на НАД, осигуряващи пътя на спасението, което ги «рециркулира» обратно в съответната им активна форма.

NAD се преобразува в кофермент никотинамидадениндинуклеотидфосфат (НАДФ); неговият химически състав е много подобен химически състав НАД, въпреки че основно той играе ролята на кофактор в анаболния метаболизъм.

Извънклетъчните действия на NAD+

През последните години NAD+ също беше разпознат като извънклетъчна сигнална молекула, участваща в междуклетъчната комуникация. NAD+ се освобождава от невроните в кръвоносните съдове, пикочния мехур, дебелото черво, от невросекреторните клетки и от мозъчната синаптозома и се предполага, че е нов невротрансмитер, който предава информация от нервите към ефекторните клетки в гладкомускулните органи.

В растенията екстрацелуларният никотинамид аденин динуклеотид предизвиква резистентност към патогенна инфекция и е идентифициран първият екстрацелуларен NAD рецептор.

Необходими са допълнителни изследвания, за да се определят основните механизми на неговите извънклетъчни действия. Също и тяхното значение за човешкото здраве и жизнените процеси в други организми.