Недостигът на витамин B12

Диагнозата обикновено се основава на определяне на плазмените нива на витамин B12.
Тестът на Шилинг помага за изясняване на етиологията. Лечението е с перорален витамин или парентерален В12. Кобаламинът е общ термин за съединения с биологична активност на витамин B12. Тези съединения участват в метаболизма на нуклеиновата киселина, транспорта на метил, синтеза и възстановяването на миелин. Те са необходими за образуването на нормални червени кръвни клетки и нормалното функциониране на нервната система. Хранителните източници на витамин В12 включват месо (особено говеждо, свинско, месо от органи [напр. черен дроб]), птици, яйца, обогатени зърнени храни, мляко и млечни продукти и морски дарове като миди, стриди, скумрия и сьомга. Съдържащият се в храната витамин В12 се освобождава от нея под въздействието на киселинната среда на стомаха и се свързва с Р-протеина (хаптокорин).Панкреатичните ензими разграждат този B12 комплекс (B12-P протеин) в тънките черва.
След разпадането вътрешният фактор, секретиран от париеталните клетки на стомашната лигавица, се свързва с витамин В12. Абсорбцията на витамин B12, която се случва в илеума, изисква вътрешен фактор. Витамин B12 в плазмата се свързва с транскобаламини I и II. Транскобаламин II е отговорен основно за доставянето на витамина до тъканите. Големи количества от витамин B12 се съхраняват в черния дроб. Хепато-интестиналната реабсорбция също помага за запазването на витамин B12. Чернодробните запаси от витамин B12 обикновено могат да поддържат физиологичните нужди за 3 до 5 години след края на приема на добавки (напр. при хора, които са станали вегани), ако липсва присъщ фактор B12, или за няколко месеца до 1 година, ако има хепатоинтестинална реабсорбция.Причините за дефицит могат да включват:
- Недостатъчен прием
- Недостатъчно засмукване
- Прием на определени лекарства